BG
ENЗа нас |
|
Обща характеристика |
|
|
Етнографският институт с музей (ЕИМ) е специфично звено в системата на Българската академия на науките, където науката етнология се развива успоредно със съхранението на богатото материално наследство на българския народ от миналото. Основните приоритети в изследователската и научно-приложната дейност на ЕИМ са следните: |
ЕИМ има 13 музейни фонда, научен архив, библиотека, художествено ателие, ателие за реставрация и консервация, както и издателско звено със специализиран компютърен софтуер. В музейните фондове се съхраняват над 50 000 музейни единици (тъкани, шевици, килими, костюми, накити, керамика, дърворезба, кована мед и желязо, обредно изкуство, икони, музикални инструменти). Част от тях са колекциите от експонати за културата на българите, живеещи днес извън политическите граници на България – в Македония, Западните покрайнини, Северна Добруджа и Банат. Научният архив съхранява над 5 000 архивни единици с повече от 500 000 машинописни страници, 100 000 негатива и 5 200 стари снимки и портрети. Специализираната библиотека наброява над 25 000 издания, някои от които са единствени в страната. Научният състав на ЕИМ се състои от 41 души, от които старши научни сътрудници - 22, а научни сътрудници - 17. Носители на научната степен “доктор” са 41 души, а на “доктор на науките” - 4. През 2007 г. в ЕИМ са получени 702 000 лв. държавна субсидия и са осъществени 189 335 лв. собствени приходи от продажби на услуги и научна продукция, наеми и договори. |
История на ЕИМ |
|
|
Началото на Народния етнографски музей е положено през 1892 г., когато основателят на БАН, проф. Марин Дринов осъществява идеята за основаване на Народен музей с три основни отдела: нумизматичен, старовековен и етнографски. Още в края на миналия век етнографският отдел на музея се обогатява с изключително ценна колекция от предмети, които тогавашните наши етнографи представят успешно на различни международни изложби: в Анверс (1894), в Париж (1900), в Сент Луи (1904), в Лиеж (1905). През 1906 г. етнографският отдел прераства в самостоятелен Народен етнографски музей, чийто пръв директор е Димитър Маринов. |
Заслугата за обособяването на етнографски музей принадлежи на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. Изграден по образец на западноевропейските музеи, Народният етнографски музей обединява три генерации високо ерудирани специалисти етнографи, фолклористи, езиковеди, изкуствоведи, музиковеди, художници и историци, които посвещават живота си на задачата да съберат, съхранят и покажат на обществеността у нас и в чужбина етнокултурното наследство на българския народ в границите на неговата етническа територия. Още |
Сградата |
|
|
Националният етнографски музей е разположен в бившия Княжески дворец - една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. През 1873 г. върху основите на унищожената от пожар през 1816 г. сграда на Сарая на пашата е изграден новият Конак, в чиито подземия е осъден Васил Левски. Централният вход с голям балкон над него съществува и днес, но преустроен. |
През 1879 г. сградата става резиденция на княз Александър Батенберг. По негова заповед през 1880-1882 г. е извършено първото преустройство на сградата – от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. В навечерието на 1883 г. там се провежда първият дворцов бал. Още |
Директори на ЕИМ |
|
|
акад. Стоян Романски (1882-1959) |
