Новини

Етнографският институт с музей при БАН организира научна конференция

ЕТНОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ, МЕТОДИ, ПРОБЛЕМИ

В чест на 60 годишния юбилей на ЕИМ-БАН (15-17 октомври 2009 г.)

Целта на конференцията е в историческа и съвременна перспектива да бъдат дискутирани следните групи от проблеми:

1. История на научните изследвания и изследователските структури
   • История на научните изследвания (теренни проучвания, кабинетни проучвания, проблеми на историографията и научните издания)
   • История на изследователските структури (ЕИМ, етнографски музеи и етнографски отдели, университетски центрове)
   • Етнографски архиви
   • Личности в науката
2. Методи на етнографията/етнологията
   • методи и методология
   • теренна работа и методика
3. Проблеми на етнологията
   • Съдържателни, хронологически, географски и терминологични аспекти
   • Етнологията в контекста на хуманитарните и обществените науки
   • Българска етнология – европейска етнология – социална антропология
   • Докторанти и докторански програми
4. Етнология и музеология
   • Музеологията в контекста на етнологията
   • Съвременна етнографска музейна експозиция

КАРНАВАЛЪТ – КРАЛ НА ЕВРОПА

На 19 март 2009 г. Етнографският институт с музей при Българска академия на науките отвори вратите си за международната изложба КАРНАВАЛЪТ – КРАЛ НА ЕВРОПА. Изложбата е част от съвместен проект на Етнографския музей “Сан Микеле” (Museo degli Usi e Costumi della Gente Trentina, San Michele all’Adige) – гр. Тренто, Италия, Етнографския музей (Etnografski muzej) – гр. Загреб, Хърватска република, Музея на цивилизациите в Европа и Средиземноморието (Musée de Civilisations de l’Europe et de la Méditerrané) – гр. Марсилия, Франция, Музея на Македония (Музеj на Македониjа) – гр. Скопие, Македония и Националния етнографски музей в София. Проектът е финансиран от Програма “Култура” на Европейския съюз.

Преди да бъде организирана общата изложба, в рамките на проекта са извършени теренни изследвания от музейните специалисти във всяка страна. Те са фокусирани върху социалните аспекти на ритуалите, спецификата на карнавала като част от културата на общностите, състоянието и бъдещето на традиционните маски и костюми, тяхната символика и пр. Резултатите от теренната работа на екипите ще бъдат отразени в специален сайт: www.carnivalkingofeurope.com, който ще бъде изработен след приключването на работата по проекта. Те ще намерят място и в сайтовете на всеки от музеите на страните-партньори. В България теренната работа е извършена в района на Ямболско (с. Челник и с. Могила). В рамките на международния проект е организирана пътуващата изложба “Карнавалът - крал на Европа”, открита за първи път в Тренто, Италия на 15 декември 2008 г. През януари 2009 г. изложбата е преместена и открита в Загреб, а от 19 март до 29 април 2009 г. може да се види в залите на Етнографския институт с музей в София, България. Главен куратор от българска страна е Иглика Мишкова, а в София изложбата е посветена на честванията на 140-годишнината на Българската академия на науките. След престоя си в българската столица изложбата ще продължи своето пътуване в Скопие и Марсилия.

В експозицията в Етнографския институт с музей при БАН са представени ритуалите от зимния цикъл на европейските народи, сред които и самият каранавал, заедно с множество сродни и съпътсващи културни манифестации (от деня на Вси светии до началото на пролетта), които очертават редица общи представи и образи в културата на европейските народи. От Иберия до Балканите, от Пиринеите до Алпите, от италианския юг до Централна Европа, могат да бъдат разпознати сходните фази на карнавала, родството в карнавалната структура и в символиката на карнавалните костюми. “Кралството на карнавала” в Европа може да изглежда шумно и ефимерно, но наред с това е и едно от най-трайните в историята на европейските народи. В този смисъл карнавалът може да бъде приет като истинския “Крал на Европа”.

Иглика Мишкова

ПРОМЕНИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕИМ

На 18 февруари 2009 г. Управителният съвет на Българската академия на науките прие оставката на директора на Етнографския институт с музей ст.н.с. I ст. д.и.н. Рачко Попов и назначи за изпълняващ длъжността директор на ЕИМ ст.н.с. II ст. д-р Ана Лулева до провеждането на конкурс за избор на директор.

Шеста българо-сръбска научна конференция „ОБЩЕСТВА-ТРАНСФОРМАЦИИ-КУЛТУРИ. ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ВСЕКИДНЕВНА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ И СЪРБИЯ”

На 6-9 октомври 2008 г. в зала „Одесос” на Археологическия музей в гр. Варна се проведе Шестата българо-сръбска научна конференция на тема „Общества-трансформации-култури. Постсоциалистическата всекидневна култура в България и Сърбия”. Организатори на събитието бяха Етнографският институт с музей при БАН и Етнографският музей в гр. Варна.

Представените на конференцията доклади бяха ориентирани към три тематични направления: паметта на постсоциализма, медии и всекидневна култура, аспекти на постсоциалистическото всекидневие. Учените запознаха участниците във форума със своите проучвания в различни проблемни области, свързани с културата на паметта, етнологичния подход към разнообразни медии, ролята на елементи от традиционната култура в съвременността, етнопсихологията, междупоколенческите и половите отношения, националната идентичност и т.н.

По време на форума беше представена подготвената от българските членове на проекта фотографска изложба, съдържаща снимков материал от предишните пет конференции и от официалните представяния на сборниците. Част от материалите в изложбата бяха посветени на дългогодишния ръководител на проекта ст.н.с. І ст. дфн Радост Иванова.

Актуалната проблематика и значимостта на темите предизвикаха интереса на медиите. Журналистите отразиха конференцията на страниците на местните и националните печатни и електронни медии. За доброто протичане на научния форум, както и за укрепването на двустранните връзки мужду членовете на проекта, важна роля изигра етнографската експедиция в гр. Долни чифлик и с. Солник, организирана от специалистите в Етнографския музей в гр. Варна. На нея участниците в конференцията бяха потопени в атмосферата на селския туризъм, където станаха не само очевидци на новите тенденции в туризма на България, но и сами бяха участници в него.

н.с. I ст. д-р Иванка Петрова

СПОМЕН ЗА ВЪЗКЪРСНАЛОТО ЦАРСТВО

В края на м. септември 2008 г. в залите на Националния военноисторически музей бе открита изложба “Спомен за възкръсналото царство”, по повод 100 години от обявяване на независимостта и възстановяването на българското царство. Изложбата бе открита в присъствието на Симеон Сакскобурготски. Експозицията е осъществена по идея на Националния етнографски музей при БАН в сътрудничество с Националния военноисторически музей, Софийски исторически музей, Централен държавен архив, Национален музей за българско изобразително изкуство, Храм-паметник “Св. Александър Невски”. За първи път се показват оригинални експонати от края на ХІХ в. и началото на ХХ век, архивни снимки и документи, живописни платна и акварели представящи епохата на цар Фердинанд І. Националният етнографски музей показва своята царска колекция с традиционни костюми на Царица Елеонора, Царица Йоанна, Княгиня Евдокия и на престолонаследника Княз Симеон Търновски, от всички етнически български земи. Показани са български шевици, произведения на медникарството, грънчарството и златарството, подарени на членове на царското семейство.

Анита Комитска

Научна конференция “БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ –ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ (ЕТНОЛОЖКИ АСПЕКТИ)”

От 12 до 14 юни 2008 г. Етнографският иститут с музей към Българската академия на науките проведе научна конференция на тема “Българите в Бесарабия – традиция и съвременност (Етноложки аспекти)”.

Конференцията бе посветена на идентичността; всекидневието; празниците и обредите; социалната организация и институции; културната памет на бесарабските българи в постсъветското пространство. Освен членовете на екипа, работил по проекта “Междуетнически взаимоотношения: взаимодействие на културите. Българските преселници в Бесарабия. Традиции и идентичност” в работата й взеха участие преподаватели и докторанти от Софийския, Благоевградския, Великотърновския и Шуменския университет, сътрудници от Института за фолклор към БАН, от Института за български език, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и други изследователи, работили по разнообразен кръг проблеми на българската диаспора в Украйна и Молдова.

По време на конференцията в централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе представена фотографската изложба „Теренни дневници от Бесарабия”, с която членовете на екипа предложиха на вниманието на широката публика впечатленията си от етнографските експедиции 2005-2007 г. в Украйна. Тя беше израз на сърдечната благодарност на етнолозите към бесарабските българи.

През 2005, 2006 и 2007 г. екип от сътрудници на Етнографския институт с музей към Българската академия на науките извърши теренно-изследователска работа за целите на етноложко проучване на българската диаспора в Украйна. Една от основните цели на екипа бе да се набере възможно най-пълна и разнообразна информация, включително и фотографски материали, които да бъдат архивизирани в Научния архив на Етнографския институт към Българската академия на науките.

ст.н.с. II ст. д-р Женя Пимпирева

"Портрети от колекцията на Светогорския фотографски архив" и "Животът в района на Кастория (Костурско) от първото десетилетие на ХХ век през обектива на Леонид Папазоглу

От 27. 03. 2008 г. до 27. 04. 2008 г. в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките посетителите успяха да видят две фотографски изложби - "Портрети от колекцията на Светогорския фотографски архив" и "Животът в района на Кастория (Костурско) от първото десетилетие на ХХ век през обектива на Леонид Папазоглу". За осъществяването на изложбите оказаха съдействие Министерството на културата и Министерството на външните работи на Гърция, гръцкото посолство в България.

Експозицията "Портрети от колекцията на Светогорския фотографски архив" е организирана съвместно със Светогорския фотографски архив, основан през 1991 г. За кратко време той проучва и изследва изображенията, които се датират от втората половина на ХІХ век до шестото десетилетие на ХХ век.

Изложбата "Животът в района на Кастория (Костурско) от първото десетилетие на ХХ век през обектива на Леонид Папазоглу" е гостуваща изложба на Музея на фотографията – Тесалоники (Солун). Представя фотографии на Леонид Папазоглу, роден в Кастория (Костур) през 1872 г. Той усвоява фотографското изкуство в Константинопол и от 1899 г. открива ателие в родния си град. До смъртта му през 1918 г. той е своебразен монополист на фотографията в селището, но едновременно с това е хронист на живота в града и околностите.

Иглика Мишкова

ДЕВЕТ ТОВАРА КОПРИНА И ОЩЕ ДЕВЕТ - ВЕЗАНИ

На 18 март в залите на Националния етнографски музей при БАН беше открита изложбата „Девет товара коприна и още девет – везани”. С нея Регионалният исторически музей – Хасково показва на софийската публика най-хубавото от колекциите „Коприна” и „Бродерии” от фонда на отдел „Етнография” към него.

Отглеждането на буби е занятие, упражнявано от всяко семейство в хасковския регион още от средата на ХIХ век. Тогава големите хасковски търговци на коприна са снабдявали с тази ценна суровина фабриките за платове в Италия, Франция, Белгия, Австрия и др. След Освобождението започват да се произвеждат и копринените тъкани, ето защо експонатите са характерни за бита на всички социални и етнически слоеве от населението на този край. Показаните произведения са представителни за селищата на региона. „Финиковото платно” от варена коприна, получено при домашни условия, е тъкано на традиционния хоризонтален стан и на памучна основа и вътък, а дрехите, произведени от него, са характерни повече за селското население.

Свилените платна от началото на ХХ в. са тъкани на „железни станове” от фини нишки в първите фабрики за коприна в Хасково и Свиленград. Повечето от платовете са с естествения цвят на пашкулите. Красотата и блясъкът на коприната не помръкват и преминават през годините, носейки в себе си неповторимото чувство за естетика на нейните създатели.

В чеиза на всяка девойка от Хасковския край най-ценни и скъпи били копринените платове и дрехи, бродирани с коприна кърпи, ризи и нощници. С не по-малко любов девойките ушивали и украсявали с бpюкселски дантели покривките за маса, чаршафите, калъфите за възглавници, пердетата. Приготвяни с много умение и търпение, произведенията отразяват безпогрешния усет за красиво на жителите на този край. Тези изящни вещи са част от живота на хората в Хасковско в делник и празник. Те говорят за един високо естетизиран бит, който е свързан с влиянието на западноевропейската мода от края на ХIХ и началото на ХХ в. Експозицията на РИМ-Хасково, представя разнообразието от копринени платове, произвеждани в района, които не са загубили своята художествена стойност и днес, а изработените ризи, рокли, елеци, нощници, чаршафи, възглавници, кърпи, в много случаи украсени с бродерия, показват невероятното чувство за естетика и хармония на жените от този край.

Разглеждайки изложбата, зрителят вероятно ще си отговори на обичайния за днешния ни ден въпрос: „Европейци ли сме”.

ст.н.с. II ст. д-р Надежда Тенева

Ателие „Култура на гурбета” към секция “Балканска етнология”

ПАНОРАМА БАЛКАНСКИТЕ (Е)МИГРАЦИИ В ИГРАЛНОТО КИНО

Откриване на 20. 05. 2008 г. от 16 ч.

Периодът на прехода на Балканите след 1989 г. освен всички останали радикални политически и социални промени, постави във фокуса на внимание с особена острота и проблемите на (е)миграцията в нейните многобройни проявления. Доказателство за изключителната значимост и дълбоките демографски, социални и политически последици, настъпили в резултат на това явление (огромен човешки поток и понастоящем продължава да “изтича” в различни посоки – в границите на полуострова, но преди всичко на запад), е постоянният интерес, който проявява игралното кино през 90-те години и началото на ХХІ в. към тази тема. Вече съществува сериозен корпус от игрални филми, проблематизиращи съдбата на хората, оказали се извън очертанията на своята родина.

Панорамата е отворена към учени, студенти, докторанти, пост-докторанти и специализанти, които изследват съвременните миграционни процеси.

Филмите ще бъдат представяни веднъж месечно от 16.00 ч. в сградата на Етнографския институт с музей, ул. «Московска», 6а, зала №19.