Периодични издания на ЕИМ

Периодичен орган на ЕИМ е сп. „Българска етнология”, основано през 1975 г. До 1994 г. излиза под названието „Българска етнография”. Публикувани са и три сборни книжки на списанието на английски език – “Ethnologia Bulgarica. Yearbook of Bulgarian Ethnology and Folklore”. - 1/1998; V. 2/2001; V. 3/2006.

Гл. редактор: Ана Лулева
Редакционна колегия: Ана Лулева, Милена Беновска-Събкова (зам. гл. ред.), Рачко Попов, Светла Ракшиева, Ваня Николова, Петко Христов, Анна Генчева (секретар).
Предпечатна подготовка: Мариета Цанова
Автор на корицата:Стоян Христов

Eтнографски поредици

Етнографски проучвания на България:

Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1974. Издателство на БАН. (Отг. ред. Д. Тодоров);

Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980. Издателство на БАН. (Отг. ред. В. Хаджиниколов);

Капанци. Етнографски и езикови проучвания. С., 1985. Издателство на БАН. (Отг. ред. Д. Тодоров);

Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. С., 1986. Издателство на БАН. (Отг. ред. Г. Михайлова);

Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. С., 1993. Издателство на БАН. (Отг. ред. Ст. Генчев);

Родопи. Традиционна народна духовна и социално-нормативна култура. С., 1994. Издателство на БАН. (Отг. ред. Р. Попов);

Странджа. Материална и духовна култура. С., 1996. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. (Отг. ред. М. Черкезова);

Ловешки край. Материална и духовна култура. С., 1999. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. (Отг. ред. Г. Михайлова);

Сакар. Етнографски, фолклорни и езикови изследвания. С., 2002. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. (Отг. ред. Р. Попов);

Всеки сборник съдържа студии, написани от различни автори. Те представят многоаспектно народната култура на съответния етнокултурен регион: традиционни поминъци, жилище, облекло, хранене, народен светоглед, народна медицина, обичайно право, календарни и семейни обичаи, игри и танци, говори. Отделните томове са илюстрирани богато със скици, чертежи, рисунки, цветни и черно-бели снимки. Изследвана е традиционната народна култура и бит в отделни етнокултурни области на България за периода от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век.

Етнографски проблеми на народната култура. С., Т. 1 (1989); Т. 2 и т. 3 (1994); Т. 5 (1998); Т. 6 (2000); Т. 7 (2005).

До 1994 г. (Т. 3) излиза под названието „Етнографски проблеми на народната духовна култура”.

Сборниците съдържат аналитични и извороведски студии, които разглеждат различни аспекти от народната култура. На страниците на отделните томове намират място последните научни постижения в областта на етнологията. Авторите изследват познати явления от българската народна култура, навлизайки дълбоко в проблемите. Като използват методите на ретроспективната реконструкция, структурния и семантичния анализ, както и сравнително-историческия подход, те често търсят архаичните митологични измерения на народната култура. В редица студии научната интерпретация е поставена в контекста на широка балканска, славянска или европейска основа.

Проблеми на българската градска култура .

Т. 1. Възрожденският град. С., 1998. (Съст. Г. Симеонова) ;

Т. 2. Институции – създатели на нова духовност. С., 2002. Академично издателство „Проф. М. Дринов”. (Съст. Г. Симеонова);

Т. 3. Етнография на българския град. С., 2003. (Съст. Г. Симеонова);

Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. С., 2007. Академично издателство „Проф. М. Дринов”. (Съст. Г. Симеонова).

Поредицата съдържа тематични сборници, в които различни автори разробатват отделни аспекти от градската култура в истарически план. Всеки сборник предлага различна тема, свързана с градската култура и анализирана с методите на етнологията и интердисциплинарните изследвания.

Извори за българската етнография.

Т. 1. Из българския възрожденски печат. С., 1992. Етнографски институт с музей при БАН. (Отг. ред. М. Василева);

Т. 2. Из българския следосвобожденски печат 1879-1900. С., 1999. Академично издателство. „Проф. Марин Дринов” (Отг. ред. М. Василева);

Т. 3. Етногарфия на Македония. Материали из архивното наследство. С., 1898. Академично издателство. „Проф. Марин Дринов” (Отг. ред. М. Василева);

Т. 4. Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. С., 2002. Академично издателство. „Проф. Марин Дринов” (Отг. ред. М. Василева);

Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Т. 1, Т. 2. София, 1992. Издателство на БАН (Отг. ред. М. Василева);

Документалните сборници съдържат богат архив от печатни материали за живота и етнокултурните характеристики на българския народ. Чрез тях се въвежда в научно обръщение нов, богат етнографски материал, непубликуван досега, което доказва тяхната висока стойност на извори за българската етнография.

Сборници

Българска народна медицина. Енциклопедия

Изд. „Петър Берон”. С., 1999, 543 с. (Съст. М. Георгиев).

Енциклопедията представя изчерпателно и в систематизиран вид в 1096 статии огромния масив от разпръснати данни за народномедицинския опит. Издадена е въз основа на идеята за обредния характер на традиционно-медицинската дейност в нейната цялост: обредни лица, обредни действия, обредно слово, обредно време и пространство.

Представянето на обектите на статиите обхваща тяхното присъствие в традиционната култура по цялото българско етническо пространство: Добруджа, Мизия, Западните покрайнини, Македония, Тракия, сред малоазийските, банатските, бесарабските българи.

Изданието е снабдено с богат справочен апарат – азбучен показалец на термините и техните синоними, азбучен показалец на латинските наименования на растенията, азбучен показалец на латинските наименования на болестите, пълен списък на изворите (1043) с номерация, която е цитирана в статиите.

Marushiakova, Е. (Ed.) DYNAMICS OF NATIONAL IDENTITY AND TRANSNATIONAL IDENTITIES IN THE PROCESS OF EUROPEAN INTEGRATION.

Cambridge Scholars Publishing, 2008.

Дечева, М. (Съст.) ДИНАМИКА НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ В ПРОЦЕСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ИТНЕГРАЦИЯ.

София: Парадигма, 2008.

„Този сборник ни предлага изследвания на транснационалните идентичности и процеса на интеграция в Европейския съюз. Една от най-силните му страни е мултидисциплинарният подход, който съчетава изследванията на експерти от различни хуманитарни науки като етнология, антропология, история и културология. Друго важно негово достойнство е, че сборникът предлага и теоретични разработки, и емпирични изследвания, покриващи множество теми и държави като се изследват конкретни групи както в собствената им страна, така и в чужбина. Такива изследвания са направени за цигани, за турски изселници и т.н. Сборникът е иновативен защото въпросът за централноевропейските страни и евроинтеграцията протича в момента и е изследван слабо. Той ще бъде много важен инструмент за анализ за учените и политиците, които се интересуват от съвременното развитие в централна и Източна Европа”

Даниел Жоли

Директор на Центъра за изследвания на етническите взаимоотношения, Университетът във Уоруик.

Динамиката на националната идентичност” е най-навременният принос към нашето схващане за комплексността на колективните идентичности и тяхната бърза промяна след края на социализма на Балканите. Действително впечатлява широката скала от научни проблеми, разгледани от изтъкнати учени. Тя отваря съвсем нови перспективи за сравнителни проучвания по въпросите за националността в Югоизточна Европа”.

Улф Брунбауер

Лектор по Югоизточно и Източноевропейска история в Свободния университет, Берлин.

„Впечатляваща сбирка от статии, написана на прекрасен източноевропейски английски. Тя демонстрира ръста на учените от нова Европа по въпросите на личната и социална идентичност в това пространство. Особено силна е тази част от сборника, която показва сложната и многоизмерна връзка с „Европа”, такава, каквато тя е конструирана в родината и от емигрантите. Тази книга ще бъде много полезна както за всеки, който се интересува от интимния свят на новите хора в ЕС, така и за тези на Балканите, които са изключени от него”.

Андре Либих

Ръководител на секцията за международна история и политика, Институт за международни изследвания, Женева.

Етнография на българия.

Т. 1. Увод в етнографската наука и социално-нормативна култура. С., 1980. Издателство на БАН. 373 с. (Ред. В. Хаджиниколов, Р. Пешева, Д. Тодоров).

Т. 2. Материална култура. С., 1983. 327 с. (Отг. ред. Г. Георгиев).

Т. 3. Духовна култура. С., 1985. 384 с. (Отг. ред. Ст. Генчев).

Първоначално тритомната „Етнография на България” е проектирана като един том с уводен характер, в който да се разгледат само някои общи въпроси на етнографската наука и да се проследят главните дялове на българската народна култура. В средата на 70-те години на ХХ в. се пристъпва към написване на тритомен труд, в който не само да се представи пълно и цялостно етнографията на България, но и да се осветлят основни теоретични и методологични проблеми на науката.

В трите тома се очертават основните дялове на традиционната култура на българите – материална, духовна и социално-нормативна култура. За написване на текстовете са привлечени широк кръг специалисти, не само етнографи, но също и историци, географи, антрополози, психолози и юристи.

ЕТНОГРАФСКИ ЕТЮДИ. Сборник статии и студии по повод 70-годишнината от рождението на проф. д. и. н. Стоян Генчев (1936-1990).

(Ред. и съст. Р. Попов, А. Генчева). Изд. Етнографски институт с музей при БАН, С., 2006, 327 с.

Мемориалният том „Етнографски етюди” е посветен на 70-годишнината от рождението на проф. д.и.н. Стоян Генчев. Дългогодишен ръководител на секция „Духовна и социално-нормативна култура”, а по-късно и директор на ЕИМ, проф. Генчев отдели голяма част от времето и творческата си енергия, насочвайки и подпомагайки своите студенти, докторанти и по-млади колеги, създавайки своеобразна школа от съмишленици.

Своеобразна равносметка на научното му наследство, сборникът включва статии и студии по широк кръг проблеми, близки до тези, интерпретирани от учения. Тематиката е разнообразна и включва 13 текста, които предлагат разработки върху семейната обредност, строителните обичаи, символите и знаците в културата, фолклора, нови прочити на класически сюжети и др. Автори са негови колеги, приятели, ученици и последователи.

ГАГАУЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАПИСКИ ОТ ТЕРЕНА.

(Съст. Ж. Стаменова). Изд. Етнографски институт с музей при БАН, Исторически музей-Каварна, С., 2007, 287 с.

С финансовата подкрепа на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия в периода 1996 – 1998 г. екип от научни сътрудници от Етнографския институт с музей към БАН проведе теренни етнографски проучвания в селища, населявани от гагаузи. Бяха посетени с. Генерал Кантарджиево, с. Червенци, Брестак и Метличина, Варненско, с. Българево, с. Раковски, с. Могилище, с. Божурец, с. Горичане, с. Божаново и с. Твърдица, Добричко. Емпиричният материал е събран чрез етнографски интервюта и биографични разкази на хора от различни възрастови групи. Материалите са архивизирани в Архива на Етнографския институт с музей към БАН. Реализацията на проекта стана възможна благодарение на изключителната инициативност и всеотдайност на Ж. Стаменова. Заболяване попречи на Ж. Стаменова да разшири изследването с материали за гагаузите в днешните РМолдова и РУкрайна, където процесите на развитие на културата и идентичността протичат в различни насоки.

Стремежът на авторите в сборника е да представят някои страни от традиционната култура на гагаузите в България възможно най-близо до автентичния материал, събран при теренните проучвания.

КУЛТУРА НА СЕВЕРНОКАРНОБАТСКИТЕ СЕЛА – ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ.

(Отг. ред.: М. Василева), Книгоиздателство ЗОГРАФ, Варна, 2008, 255 с.

Сборникът е посветен на паметта на един от видните представители на българската етнографска наука – проф. д-р Делчо Тодоров (1930-2006), създател и дългогодишен ръководител на секция „Етнография на съвременността” и директор на Етнографския институт с музей при БАН. Той поставя началото на системните изследвания на културата и историята на родния си Карнобатски край, като през 70-те години оглавява екип учени с цел събиране, документиране и представяне на богатите традиции на местното население. Теренните изследвания на етнографите от ЕИМ продължават и през 80-те години. В резултат от интердисциплинарните проучвания са публикувани 4 тома от поредицата „История и култура на Карнобатския край” и един том от СбНУ „Народни песни от Карнобатския край”.

Сборникът се явява достойно продължение на делото на проф. Тодоров. Съдържа 14 доклада от проведената в Карнобат на 25-26 април Национална научна конференция. Представените статии са резултат от съвместен проект на етнолози от ЕИМ при БАН и от СУ „Св. Кл. Охридски”, музейни специалисти и краеведи, които провеждат теренни проучвания през лятото на 2006 г. в десет села от Карнобатския край. Учените проучват множество елементи от традиционната и от съвременната култура на живеещите в тези села представители на групата от най-старото българско население в района – т.н. загорци, носители на основните локални особености на народната култура.

Книгата респектира с богатите емпирични материали; тя съдържа множество приложения, които онагледяват съдържанието на текстовете. Компетентно представените материали обогатяват научните познания за традиционната култура на загорците и представляват важен принос в изучаването на многостранните и динамични трансформации в българското общество през последните 20 години.

МИТОЛОГИЯ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Антропологичен речник.

Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. С., 2008. 661 с. (Съст. М. Георгиев).

Книгата съдържа 204 статии за части, форми и състояния на човешкото тяло според това как те са представени в българската народна (традиционна) култура. Статиите са съставени въз основа на изворови данни от всички фолклорни жанрове (приказки и песни, пословици и гатанки и пр.), от описания на празници, обреди и обичаи, на вярвания, тълкувания и знания на българите, извлечения от публикувани и архивни източници, и от теренните проучвания на авторите. Статиите са групирани в отделни части според употребите на тялото. Като цяло текстовете образуват българска митологична енциклопедия на човешкото тяло. Нейното създаване ангажира труда и уменията на етнографи и фолклористи от Българската академия на науките и е подчинена на намерението да осигури достъп на четящата публика до богатствата на българската културна традиция и да послужи при бъдещи етнологични, културологични, лингвистични, сравнително-исторически и културноантропологични изследвания. Ст. н. с. I ст. д.м.н. Минчо Георгиев

"ЗАВРЪЩАНЕ" НА РЕЛИГИОЗНОСТТА.

Материали от работна среща на секция “Балканска етнология”, 15 май 2006 г. С., 2007, 262 с. (Съст. М. Карамихова.)

Текстовете в сборника "Завръщане" на религиозността» показват множеството варианти на процесите, които протичат в съвременните ни общества на и отвъд Балканите в различни етно-културни групи, очертават важни аспекти от основните тенденции на пост-модернизма и глобализацията, анализират действията на държавната и на местната власт чрез постигнатите специфични културни резултати. Автори на статиите в сборника са сътрудниците на секцията П. Христов, Е. Марушиакова, В. Попов, М. Карамихова, М. Маева, М. Славкова, Св. Антова и Е. Троева, колеги от Македония и Русия, външни сътрудници. Важна страна в изследванията, обединени тематично в сборника е тази, че всеки от авторите отделя специално внимание на динамиката на процесите, които изследва и представя. Така културните продукти не остават в позицията на статични обекти. Етническата палитра, която представят отделните статии дава възможност за сравнителен прочит, за по-плътно представяне на анализираните въпроси.

Монографии

Ана Лулева. СВЕТЪТ НА ВЕЩИТЕ В ТРАДИЦИОННИЯ БЪЛГАРСКИ ДОМ

Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. С., 2002, 254 с., 16 ил.

Книгата на Ана Лулева „Светът на вещите в традиционния български дом” С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2002 г. предлага етносемиотичен анализ на вещите, съставляващи покъщнината на традиционната българска селска къща до началото на ХХ в. Разгледани са три основни кръга вещи – свързаните с огъня и огнището (ръжен, маша, пиростия, верига, пдница); свързаните с приготвянето на храната и храненето (нощва, сито, кръг, гърне, софра, столче); съдовете за донасяне и съхраняване на вода в дома. Голяма част от тях се внасят обредно при първото влизане в къщата и представляват постоянната, неизменна и най-консервативна част от покъщнината на селската къща. Вещите са представени чрез многобройните правила, забрани и вярвания, които са регламентирали употребата им във всекидневието и в обредни ситуации. Тълкувани в митологичен контекст, действията с тях са имали различни послания, разбираеми за носителите на традиционната селска култура и реконструирани днес от изследователите.

Евгения Мицева, Сирануш Папазян-Таниелян. АРМЕНЦИТЕ РАЗКАЗВАТ ЗА СЕБЕ СИ

АИ „Проф. Марин Дринов”. С., 2007, 614 с.

Изследването на Е. Мицева и С. Папазян-Таниелян е първото цялостно проучване на арменските общности в България. То е предназначено както за специалисти, които ще черпят информация от него за свои изследвания, така и за по-широк кръг читатели с интерес към арменската общност в България. Още заглавието насочва към основната цел на авторите - да представят максимално пълно живота на общността чрез разказите на самите арменци.

Събраният до 2000 г. теренен материал от градовете с компактно арменско присъствие - София, Пловдив, Варна, Шумен, Русе, Бургас, Силистра, Стара Загора, Ямбол и Хасково респектира със своя обем от 1800 страници. В анкетите са обхванати арменци от 6 до 92 годишна възраст, с пъстър социален състав и произход (от Източна Тракия и Западна Турция, преселници от по-късни години и репатрирани). Събраните на терен материали съдържат разнообразна информация за вписването на отделната личност в общността, съществуваща в диаспора, оценки за историята и съдбата на арменския народ, за нравите, за семейния живот и стремежът към ендогамия, възпитанието и образованието на подрастващото поколение. В процеса на теранната работа се очертава и арменската общност като етноконфесионална единица с институции, периодика, културни домове с развита самодейност и пр. Пълнотата и ценността на архивния материал са изкушили авторите да го публикуват в самостоятелен труд, където акцентът е поставен върху разказите на самите събеседници и превръщането им в достояние на по-широк кръг читатели.

Ганка Михайлова. МАСКИРАНИ ЛИ СА МАСКИРАНИТЕ ПЕРСОНАЖИ В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ТРАДИЦИЯ

Изд. МИФ. София, 2002. 327 с.

Изследването е част първа от по-обширно изложение, върху което работи авторката. В него проблемът за маскиранията е разгледан синкретично, като семантически и функционално свързан с цялата българска традиционна култура.

В първата част се излага авторовата теза, че възприеманите от съвременника като маскирани обредни персонажи не са били такива за митично мислещия човек, който не диференцира външния облик от самия човек. За него няма дистанция между костюма и носещия го човек. Такава дистанция човек започва да поставя на прехода от митичното синкретично към съвременното аналитично съзнание. Водена от това разбиране за авторката обредните персонажи са точно такива, каквито ги демонстритат костюмите и „маските” им.

Ива Кюркчиева. СВЕТЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ ОТ ТЕТЕВЕНСКОЛ ПРЕХОД КЪМ МОДЕРНОСТ.

Издателство IMIR. София, 2004, 283 с.

Книгата “Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност” представя общността на българите мюсюлмани от Тетевенско в жизнената й рамка от 20 - 30-те до края на 90-те години на ХХ век. В работата са разгледани механизмите на функциониране на социалната й мрежа, интерпретирани през призмата на сложния и противоречив процес на модернизация. “Светът“ на българите мюсюлмани от Тетевенско е очертан чрез анализ на културата на общността – обичайна, празнично-обредна система и идентичност. Особено внимание се отделя на въпроса за модела и перспективите за интегриране на тази група в съвременното общество при запазване баланса между традиция и модерност.

Женя Пимпирева. КАРАКАЧАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

. 2ро изд. IMIR, София, 1998, 219 с.

Kнигата е посветена на една от най-интересните етнически общности на Балканите – каракачаните. До средата на ХХ в. каракачаните в България са номади пастири, които заедно със семействата и цялата си покъщнина се движат от високопланинските летни пасища към топлите низинни пасища и обратно в осигуряване на прехрана за своите стада овце. Седентеризацията им през 60-те години на ХХ в. променя изцяло техния живот и култура.

В монографията e етноложко изследване върху социалната организация и култура на каракачаните от номадския период и промените в тях след превръщането им в уседнали жители; в тази връзка авторката характеризира каракачаните в България като етническа общност в двата периода и проследява развитието на тяхната етническа идентичност.

Магдалена Славкова. ЦИГАНИТЕ ЕВАНГЕЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ.

Издателство „Парадигма”. София, 2007, 374 с.

Книгата „Циганите евангелисти в България” е първото по рода си цялостно научно изследване върху един проблем, широко дискутиран през последните години в българското общество. Масовото преминаване на ромите към протестантството /евангелизма (процес, известен като евангелизация) е колкото познато явление, толкова и обект на спекулации, пораждащи негативизъм. България не е единствената страна, в която ромите/циганите избират да се покръстят в името на Исус Христос. Това е широко разпространена тенденция в цяла Европа, а и по света. Ромите протестанти отдава са приети в общото европейско пространство и са част от световната общност на евангелистите.

На страниците на тази книга могат да се прочетат интересни исторически факти за възникването и развитието на евангелизацията сред ромите, за успешната мисионерска дейност на западноевропейските и българските проповедници, за перипетиите през които преминават протестантските църкви от началото на ХХ в. до днес, за това как те отстояват своята роля и се съхраняват като молитвени домове, независимо от политическата обстановка, дори в периоди на гонения и забрани.

Най-важното предимство на монографията е, че тя представя обективно процесите, хората и събитията. Написана е така, че да бъде достъпна за широк кръг читатели. Интересни са въпросите защо ромите (от малките деца до възрастните хора) четат активно Библията, различни религиозни книги, получават протестантско образование в страната и чужбина, пеят химни и се молят на майчиния си език, организират конференции и обучителни семинари. Представена е ролята и властта на новите лидери в махалите - ромските пастори.

Тази книга е градиво за взаимното опознаване на еднаквите в различието си граждани на европейска България.

Мила Маева. БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ - ПРЕСЕЛНИЦИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ (КУЛТУРА И ИДЕНТИЧНОСТ).

Изд. IMIR. София, 2006, 286 с.

Книгата е монографично изследване на последните миграционни вълни на турци от България към Р Турция в периода 1989-2004 г. Тя се основава на серия теренни изследвания в двете страни. Книгата представя различни аспекти от мигрантската култура в периода на адаптация и интеграция в приемащото общество. Тя включва историческа ретроспекция на миграцията, описание на т.нар. „Възродителен процес”, миграцията към Турция и социалните и културни промени след заселването в новата страна. Основните заключения на книгата засягат мигрантската идентичност, определена от автора като „трансетатична”. Монографията се опитва да да отговори на въпроса за нарастналата реемиграция към България в последните 10 години и дава препоръки относно българската държавна политика към турските мигранти

Милена Беновска-Събкова. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕХОД И ВСЕКИДНЕВНА КУЛТУРА.

Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. С., 2001. 337 стр.

Изследването е замислено като опит за етнологична интерпретация на социалните и културни явления, породени от политическите и икономически трансформации в България през изминалите десет години след 1989 г. Едно по-кратко заглавие на труда би могло да звучи като „Етнология на прехода”. Книгата е също така и израз на процесите на преориентация на българската етнология от деветдесетте години на ХХ век насам. Изследването е основано върху главните понятия на политическата антропология. То е построено върху теренна работа, проведена в две съседни страни в Югоизточна Европа: в Източна Събрия и на остров Крит – Гърция. Първата глава е посветена на родството и неговите постсоциалистически трансформации, разгледани сравнително. Втората глава се занимава с клиентелизма, също в междукултурна перспектива. Приемственост и промяна, модернизацията и нейното преплитане с „традицията” в сферите на неформалната икономика, ритуала и религията са предмет на анализ в третата глава.

Минчо Георгиев. УВОД В МЕДИЦИНСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ

София, 2007, 280 с.

В книгата се очертава съдържанието на нова научна област, която изучава здравето и болестта на човека в историческа, еволюционна и междукултурна перспактива, взаимодействието между социалните структури, екологичната обстановка и болестотворните фактори, влиянието на социо-икономическите и културните фактори върху здравните процеси, медицинското знание и практика и обратното – влиянието на болестите върху културите и обществата. Това съдържание е структурирано в две части, представящи биомедицината и етномедицината в антропологичен контекст.

Мирелла Дечева. ОБЛЕКЛОТО НА ЦИГАНИТЕ/ РОМА В БЪЛГАРИЯ. Gypsy/Roma Dress in Bulgaria.

София/Sofia. Double T. 2004, 180 стр., 51 фотографии.

Монографията „ОБЛЕКЛОТО НА ЦИГАНИТЕ/РОМА В БЪЛГАРИЯ. Gypsy/Roma dress in Bulgaria” изследва малко разработван и рядко поставян проблем. В дългата история на изучаване на циганската култура има само няколко публикации с подобна тематика, често подчинени на клишета и схеми, които не отразяват явлението в неговата специфика и пълнота. Облеклото на циганите/рома в България е представено в тясна връзка с българския традиционен костюм и неговите регионални и локални варианти от началото на ХХ в. Разгледано е значението му в ежедневието и празника на различни цигански групи, живеещи по българските земи.

Петко Христов. ОБЩНОСТИ И ПРАЗНИЦИ. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век.

София, 2004. 246 с.

Книгата представя резултатите от изследването на автора на общностния тип традиционни празници в България, Македония, Сърбия и Хърватия. Тя разкрива тясната взаимна обвързаност между различните нива на социалната структура в традиционното село на Балканите и особеностите на ритуалния процес в семейството, родствените групи и териториално-съседските общности в южнославянското село. Ритуалите, посветени на светците-покровители на разнообразните социални групи в селото са анализирани от различни гледни точки, най-вече като част от празничния календарен цикъл, чиято база за осмисляне е традиционната християнска народна религия. Тези ритуали се извършват на най-сакралните за съответната общност места – дома, храма, култовите места в семейното и селското землище (оброк, капелица, заветина, запис). Анализирани са не само кохезионните функции на ритуалите, които на свой ред ги превръщат в идеологическа основа за груповата (само-)идентификация, но също и техните комуникациоони аспекти, които ги правят център на разнообразните мрежи за общуване и взаимодействие в селото. Изследването включва както анализ на общоселските черти на семейните ритуали (слава, кръсно име, светец, служба), извършвани според обща ритуална матрица на различни места в селото и в рамките на годишния християнски календарен цикъл, така и на семейно-родствените измерения на селските празници (сбор, събор, курбан). Авторът е потърсил общите черти и същевременно специфичните особености на селския празнично-обреден процес в различните южнославянски традиции. Особен интерес е отделен и на трансформациите на тези ритуали в хода на процесите на модернизация през ХХ век, които се различават по време и форма за различните народи на Балканите.

През 2007 г. книгата получи най-високата награда Диплом на Съюза на учените в България в Конкурса за високи научни постижения.

Рачко Попов. СВЕТЦИ И ДЕМОНИ НА БАЛКАНИТЕ. Сравнително етноложко изследване.

Изд. „Свят. Наука”. София, 2002, 260 с.

В монографичното изследване „Светци и демони на Балканите” се интерпретира народното (синкретично) християнаство от гледна точка на народния култ към „демоничните светци” в традиционната календарна система на народите, населяващи Балканския полуостров. Авторът дефинира като „демонични” онези светци, които в митологичните представи и ритуалите имат пряка връзка с многоликия свят на демоните и природните стихии (вихрушка, вятър, наводнение и градушка), с животните вредители на дома и стопанството (мечки, вълци, мишки, змии), с болестите (чума, шарка, треска), както и с превъплътените мъртъвци (вампири, таласъми, самодиви).

Монографията е структурирана в пет части: „Свети Димитър и вълците”, „Сестрите” на свети Никола и шарката”, „Свети Атанас и чумата”, „Конете на Свети Тодор и мъртвите” и „Свети Илия и дяволът”. Сравнителният анализ е направен на базата на богат материал, свързан с митологичните представи и календарните обичаи на балканските народи, изповядващи три основни религии: източноправославно християнство, католицизъм и ислям.

Радост Иванова. КУЛТУРА НА КРИЗАТА – КРИЗА В КУЛТУРАТА.

Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. С., 1997.

Книгата е посветена на ежедневната култура на българите от днешно време. Тя е хронологическо продължение на книгата от 1997 г. „ Сбогом динозаври, добре дошли, крокодили! Етнология на промяната”, публикувана от Академично издателство „Проф. М. Дринов” в България и в престижни чуждестранни научни поредици на английски и сърбохърватски език. Научният труд „Култура на кризата - криза в културата” се сътои от 15 относително независими трудове (студии), обединени от проблемите на икономическата криза, последвала масовите политически протести от 1989 г. Основните сферите на наблюдение и анализ са: кризата и нейните културни проявления в ежедневието и празниците на обикновените хора, които са най-силно засегнати от нея, както и на хората от властта, или икономически силните на деня.

Не случайно книгата започва с проучване на процесите и теченията в българската етнология в началото на ХХI век. („Българската етнология и предизвикателствата на XXI век”). Без съмнение, преориентацията на науката, обръщането й към главните проблеми на всекидневната култура, й позвалява да надхвърли границите на традиционната парадигма и да бъде в крак със социалните изисквания и промени. Останалите части на книгата са опит да покажат на практика как етнологията може да навлезе в нови територии на проучване, които не са били изследвани в миналото, или да приложи нов подход към основно традиционните проблеми, които са актуални за нашето време. Както и в предишната книга на авторката, в „Култура на кризата – криза в културата” някои от студиите гравитират около проблемната сфера на политическата антропология.

Светла Ракшиева. ПИСАНО ЯЙЦЕ ЗА ВЕЛИКДЕН.

Издателство «Артидея». София, 2007. 95 с., с илюстр.

Както пише самата авторка, “целта ми е да представя най-популярните традиционни техники и технологии за рисуването на яйцата с восък и за боядисването им, да разкрия начините, по които се изгражда рисунката, композицията върху яйцето, да ви предложа някои модели, да споделя някои от начините и тънкостите на боядисването. Ще се опитам да очертая облика и специфичното в рисунъка и цветовете на българските традиционни писани яйца, онова, което ги отличава от украинските, румънските, сръбските или унгарските”.

Стремейки се към пълното представяне на традиционните техники на изписване, авторката се спира и на такива, които не са познати в България (ажурни яйца, някои видове мотиви и апликации и пр.).

С усърдието на добросъвестен изследовател тя е събрала писаното за великденските яйца в архиви, публикации у нас и в другите централно- и източноевропейски страни, където това народно изкуство е популярно. Така зад иначе «разговорния» стил на изложението се крие много информация, умело поднесена в сравнителен план.

Въз основа на писмени източници и наблюденията си на терен, авторката реконструира старите техники на писане на яйце с восък (“техника на восъчния батик”, “писане с восъчна свещ”, “техника на апликирания восък”). Стъпка по стъпка тя проследява технологичния процес, като едновременно учи читателя как да извършва отделните операции и му разказва онова, което е научила за писането на великденски яйца с восък от етнографската литература. Тази “познавателна” стойност на книгата е особено силна в страниците, посветени на орнаментите, елементите и мотивите на писаните с восък яйца. В това се състои най-важният етнографски принос на книгата - тя реконструира, събира и предава знанието за едно древно българско народно изкуство – писането на великденски яйца с восък, което в наши дни е почти забравено. Така традиционното знание се предава вече не по «традиционен» път, а чрез писаното слово и великолепните илюстрации на авторката, сама изследовател и носител на това изкуство.

Светлана Антова. «ТУК ЖИВЕЕМ, ТУКАШЕН ХЛЯБ ЯДЕМ». Етнокултурна идентичност на българите в Словакия.

София. Издателство «Парадигма», 2007, 250 с.

В края на 2007 г. излезе от печат книгата на д-р Светлана Антова „Тук живеем, тукашен хляб ядем. Етнокултурна идентичност на българите в Словакия“ (издателство ПАРАДИГМА). Книгата е преработен вариант на дисертацията на авторката „Българите в Словакия – аспекти на етнокултурната идентичност“, която е защитена успешно през 2004 г. Тази монография е продължение и завършек на дългогодишните търсения, интереси и работа на авторката сред българската общност в Словакия. Книгата представя едновременно в диахронен и синхронен план съществуването на една от многото европейски български имигрантски общности и проявленията на нейната етнокултурна идентичност.

Цветана Бончева. БРАК И СЕМЕЙСТВО ПРИ БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ ОТ ПЛОВДИВСКО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК.

Издателство IMIR. София, 2005. 441 с.

Книгата на Цветана Бончева е много добър пример за широките перспективи и интерпретативни възможности, които съдържа локалното изследване на брачността и семейството. На фона на интензивните проучвания на българските католици от последните години този труд има несъмнена тежест и базова значимост с дълбочината на предложения анализ. Тя е постигната чрез реализацията на ясната, но често така трудна за изпълнение формула: богат емпиричен материал и теоретична ерудираност на автора.

Поднесеният емпиричен материал е наистина убедителен - от църковните регистри, водени в три католически селища през първата половина на XX в., гражданските регистри и официалната статистика са извлечени количествени данни, които са анализирани и съпоставени с теренна етнографска информация. Още едно голямо достойнство на това изследване - макар че познава детайлно научния дискурс върху и изворите за българските католици, авторката се стреми да верифицира сама на терен заключенията и хипотезите, към които я отвеждат количествените показатели. Така взаимно се допълват етическата и емическата перспективи, фактите и осмислянето им от информаторите; обективните социални практики се разкриват като изпълнени със смисъл и (понякога противоречиви) значения за техните носители.

През призмата на брака и семейството Цветана Бончева разкрива конструирането на една общност (на българските католици в трите селища) и трансформациите, които тя преживява през първата половина на XX в. Това е другата голяма тема в нейното изследване, към която тя подхожда, проблематизирайки взаимодействието между наследената локална традиция, нормативното въздействие на католическото духовенство и локалните проявления на процесите на модернизация сред изследваното население.

Предложеният историко-демографски и социокултурен анализ на общността на българските католици - на примера на три представителни за тях села - в контекста на българската модернизация открива перспективи за сравнения в по-широк план и несъмнено би представлявал интерес за голям кръг специалисти - историци, антрополози, демографи, етнографи, социолози.

Валентина Васева. РИТЪМЪТ НА ЖИВОТА. Репродуктивни и вегетативни цикли в българската традиция.

Академично издателство „М. Дринов”, София, 2006 г., 308 с.

Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Обект на изследването е сезонната ритмичност на поредните “раждания” в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и нейното съотнасяне с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона - земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските номади - каракачани и арумъни. Хронологичните рамки на проучването обхващат времето от края на XIX до средата на ХХ в.

Културното моделиране на жизнените цикли на хората и на животните в традиционното общество ги прави съотносими в обредните действия. В текста родилна обредност е анализирана като система от представи за човешкия репродуктивен цикъл като част от общия процес на създаване на живот, подчинен на биологични ритми и на социална регулация. Книгата е насочена към етнолози, културолози и историци, както и към по-широк кръг от читатели, които се интересуват от балканската културна специфика.

Ваня Николова. ПЛИТКА НА НИВАТА (Български обичаи при отглеждане на житните култури).

Академично издателство „Проф. М. Дринов”. С., 1999, 266 с.

Основната идея на изследването е тази за антропоморфното осмисляне на житната нива и процесите на зърнената вегетация в традиционния български мироглед и в обредността. В семантичния анализ на отделните елементи, както и на изследвания цикъл като цяло е активизиран широк контекст от разположените по жизнения път на човека обичаи и вярвания, с които се установяват многобройни аналогии. Житото, неговите превъплъщения и действията с него се оказват една от важните теми, върху които функционира българската народна култура като система.

На основата на многобройни публикувани и архивни сведения в изследването е очертана сложната картина от персонажи, вярвания, забрани и архаични обредни действия за богата реколта, изпълнявани на нивата и в дома на стопанина. Значението на разглежданата в книгата проблематика се определя от това, че тези обичаи са разположени по годишния кръг на най-важния производствен цикъл за българското село в периода от средата на XIX до средата на XX в.